Ножно напикаване, кошмари и треперене. Войната в Газа нанася жертви на психичното здраве, особено на децата
ДЕИР АЛ-БАЛАХ, Ивицата Газа (AP) — Набила Хамада роди близнаци в Газа при започване на войната, в болница, миришеща на разлагащи се тела и цялостен с разселени хора. Когато израелските сили заплашиха болничното заведение, тя и брачният партньор й избягаха единствено с едно от бебетата, защото медицинският личен състав сподели, че другото е прекомерно едва, с цел да напусне. Скоро по-късно израелските сили нахлуха в болничното заведение, най-голямата в Газа, и тя в никакъв случай повече не видя момчето.
Травмата от загубата на единия близнак остави 40-годишната Хамада толкоз уплашена от загубата на другия, че тя стана замръзнала и неподготвена да се оправя с ежедневното задължение на оцеляването.
„ Не мога да се грижа за другите си, по-големи деца или дайте им любовта, от която се нуждаят “, сподели тя.
Тя е измежду стотици хиляди палестинци, борещи се с психологично здраве след девет месеца война. Травмата е безпощадна. Те са претърпели убийството на фамилии и другари при израелските бомбардировки. Те са ранени или обезобразени. Те са се скупчили в домове или палатки, до момента в който борбата е бушувала и са бягали още веднъж и още веднъж, без безвредно място за възобновяване.
Тревожността, страхът, депресията, лишаването от сън, гневът и експанзията са преобладаващи, споделиха специалисти и практици пред Асошиейтед прес. Децата са най-уязвими, изключително тъй като доста родители едвам се държат дружно.
Има малко запаси, които да оказват помощ на палестинците да преживеят това, през което минават. Практиците по психологично здраве споделят, че разтърсванията и големият брой травматизирани хора лимитират способността им да дават същинска поддръжка. Затова те оферират форма на „ първа психическа помощ “ за намаляване на най-лошите признаци.
„ Има към 1,2 милиона деца, които се нуждаят от психологично здраве и психосоциална поддръжка. Това на процедура значи съвсем всички деца на Газа “, сподели Улрике Джулия Венд, координатор за незабавна отбрана на децата към Международния избавителен комитет. Венд посещава Газа от началото на войната.
Тя сподели, че елементарното програмиране, като време за игра и уроци по изкуство, може да има значение: „ Целта е да им покажем, че се случват освен неприятни неща. “
Повтарящото се изселване усложнява контузията: почти 1,9 милиона от 2,3-милионното население на Газа са прогонени от домовете си. Повечето живеят в мизерни палаткови лагери и се борят да намерят храна и вода.
Много оживели от нападението на Хамас на 7 октомври в Южен Израел, което форсира войната в Газа, също носят белези от контузия и търсят способи за изцеление. Екстремистите убиха повече от 1200 израелци и взеха към 250 заложници.
Приютявайки се покрай южния град Хан Юнис, Джехад Ел Хамс сподели, че е изгубил дясното си око и пръстите на дясната си ръка, когато взел нещо, което считал за консерва с храна. Това е невзривен арсенал, който се е взривил. Децата му бяха съвсем ударени.
Оттогава той изпитва бодърствуване и дезориентация. „ Плача всякога, когато се погледна и видя в какво съм се трансформирал “, сподели той.
Той се обърна към една от дребното начинания за психологично здраве в Газа, ръководен от организацията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци, известна като UNRWA.
Фуад Хамад, надзирател по психологично здраве на UNRWA, сподели, че нормално срещат 10 до 15 възрастни дневно в приютите в Хан Юнис с нарушавания на храненето и съня, изключителна гняв и други проблеми.
Махмуд Райхан видя фамилията си разрушено. Израелски удар умъртви дребния му наследник и щерка. Кракът на жена му е ампутиран. Сега той се изолира в палатката си и спи по-голямата част от деня. Той не приказва съвсем с никого.
Той сподели, че не знае по какъв начин да изрази това, което му се случва. Той трепери. Той се изпотява. „ Плаках и не усещах нищо с изключение на тежест в сърцето си. “
Роднина, Абдул-Рахман Райхан, загуби татко си, двама братя и сестри и четирима братовчеди при стачка. Сега, когато чуе бомбардировка, той се тресе и се завива свят, сърцето му бие. „ Чувствам се като в призрачен сън и очаквам Бог да ме разсъни “, сподели 20-годишното момиче.
За децата, психическата тежест на войната може да има дълготраен резултат върху развиването, сподели Венд. Децата в Газа сънуват кошмари и подмокрят леглата си заради стрес, звук, скупчване на хора и непрекъсната смяна, сподели тя.
Нашуа Набил в Деир ал Балах сподели, че трите й деца са изгубили всякакво възприятие за сигурност. Най-големият й е на 13, а най-малкият е на 10.
„ Те към този момент не можеха да управляват пикаенето си, дъвчат облеклата си, крещят и са станали вербално и физически нападателни, “ сподели тя. „ Когато синът ми Моатаз чуе аероплан или танк, той се скрива в палатката. “
В централния град Дейр ал Балах психосоциален екип към асоциацията Ал Маджед работи с десетки деца, като ги учи по какъв начин да реагират на действителностите на войната и им дава пространство за игра.
„ В случай на удар, те се слагат в поза на плода и търсят сигурност надалеч от здания или прозорци. Представяме сюжети, само че всичко в Газа е допустимо, ” сподели ръководителят на плана Жоржет Ал Хатиб.
Дори за тези, които избягат от Газа, умствената жертва остава висока.
Мохамед Халил, брачната половинка му и трите им деца са били разселени седем пъти, преди да стигнат до Египет. Жена му и децата му дойдоха през януари и той се причисли към тях през март. Тяхната 8-годишна щерка се криеше в банята по време на обстрел и пукотевица, казвайки: „ Ще умрем. “
6-годишният им наследник можеше да спи едвам откакто майка му му сподели, че гибелта като страдалец е опция да се срещне с Бог и да изиска плодовете и зеленчуците, които не са имали в опустошената от апетит Газа.
Халил си припомниха ужаса си, до момента в който избягаха пешком по избран „ безвреден кулоар “ с израелски оръдия, стрелящи наоколо.
Дори след идването си в Египет, децата са интровертни и уплашени, сподели Халил.
Те са се записали в нов самодейност в Кайро, Психологически и университетски услуги за палестинци, която предлага сесии за терапия с изкуство и игра и уроци по математика, език и физическо образование.
„ Видяхме потребност от тези деца, които са видели повече ужаси, в сравнение с някой от нас в миналото ще види “, сподели създателят им, психологът Рима Балше.
При скорошна екскурзия, спомня си тя, 5-годишни близначки от Газа, които си играеха и ненадейно замръзнаха, когато чуха хеликоптери.
„ Това ли е израелски боен аероплан? " – попитаха те. Тя изясни, че това е египетски аероплан.
„ Значи египтяните ни харесват? “ – попитаха те. — Да — успокои ги тя. Те бяха напуснали Газа, само че Газа не беше напуснала тях.
Има вяра, че децата, травматизирани от войната, могат да се излекуват, само че им следва дълъг път, сподели Балше.
„ Не бих споделил „ възобновяване “, само че сигурно виждам доказателства, че стартирам да се церя. Те може и да не се възстановят изцяло от контузията, която са претърпели, само че в този момент работим върху оправянето със загубата и тъгата “, сподели тя. „ Това е дълъг развой. “
___
Авторите на Associated Press Джулия Франкел от Йерусалим и Карим Чехайеб от Бейрут способстваха за този отчет.
___
Намерете повече от отразяването на AP на https://apnews.com/hub/israel-hamas-war
